Данните от първите месеци след въвеждането на забраната за социални мрежи за деца в Австралия показват ограниченията на подобен подход. По-устойчивото решение изисква развитие на медийна грамотност, цифрови умения и по-голяма отговорност от страна на платформите за начина, по който са изградени техните услуги. Важно е децата да разбират както възможностите, така и рисковете в дигиталната среда, а не само да бъдат ограничавани. Това коментира Иглика Иванова, координатор на Центъра за безопасен интернет и експерт по дигитално-медийна грамотност, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Първите данни след въвеждането на забраната за социални мрежи за деца в Австралия показват, че мярката може лесно да бъде заобиколена. Според Иванова основният проблем е, че отговорността се насочва към децата и семействата, вместо към архитектурата и дизайна на самите платформи, посочи bloombergtv.bg.
„Данните, които има до момента, са за един много кратък период от време от влизане в сила на забраната – приблизително 6 месеца. Те потвърждават скептицизма по отношение на ефективността на мярката. Основните положения са свързани със заобиколимостта на тази мярка и това, че децата я заобикалят с голяма лекота“, каза Иванова.
По думите ѝ социалните мрежи не трябва да се разглеждат единствено като рискова среда, тъй като в тях има и полезно съдържание. Според нея по-важният въпрос е как децата да бъдат подготвени да разбират както възможностите, така и заплахите онлайн.
Изграждането на дигитални умения изисква дългосрочна политика и участие на различни заинтересовани страни, включително самите младежи, които според Иванова често остават извън дебата. Тя посочи, че Европа има примери за въвеждане на медийна грамотност от ранна възраст, а България също разполага с възможности за развитие на такива умения в образователната система.
„Един работещ модел в образованието трябва да се изгради най-напред с последователност. С дългосрочна политика, с широко участие на всички заинтересовани страни. И на всяка цена с участието на самите младежи, които са до голяма степен изключени от този дебат“, подчерта Иванова.
По думите ѝ трябва да се търси и икономически най-ефективният подход - дали усилията да бъдат насочени към всички учители или към конкретни преподаватели, които да развиват тези умения системно.
В Европейския съюз вече съществува регулаторна рамка, която цели да увеличи отговорността на големите онлайн платформи. Според Иванова фокусът трябва да бъде върху прилагането на съществуващите правила, укрепването на регулаторите и подкрепата за институциите, които работят по темата.
„В Европейския съюз ние имаме законодателната рамка и е въпрос на нейното прилагане. Вглеждаме се в прилагането на Акта за цифровите услуги, в укрепването на регулаторите, в националните регулатори за цифрови услуги и в предстоящо въвеждане на нови актове, които са свързани именно със защитата на децата“, каза тя.
Според Иванова сред основните рискове онлайн са ранното излагане на социални мрежи, алгоритмичното усилване на съдържанието и т.нар. пристрастяващ дизайн на платформите. Тя предупреди, че пълните забрани могат да доведат до т.нар. поведенческо изместване, при което децата да преминат към по-невидими и нерегулирани пространства.
Иванова посочи, че комбинацията от различни фактори създава най-големите рискове в дигиталната среда. Тя отбеляза, че разбирането защо потребителите виждат определено съдържание и как алгоритмите влияят върху поведението им е важно както за децата, така и за възрастните.
„Комбинацията от фактори прави перфектната буря. Това, че социалните медии не са създадени за деца, е важно да бъде разбрано. Съдържанието в тях се усилва алгоритмично, а разбирането какво виждам, защо го виждам и как ми влияе е нещо, което е важно и за децата, и за възрастната аудитория“, коментира Иванова.
Тя допълни, че изкуственият интелект е следващото голямо предизвикателство, което изисква развитие на нови умения и разбиране за начина, по който работят технологиите.
„Подходът за избягването на забраната и това да извръщаме поглед със сигурност не е решението. Има полезно приложение, това е инструмент, така че нашата обща задача е да намерим най-достъпния начин, по който да го насърчаваме“, заяви Иванова.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Исторически парк
@PresyNeshkolova 14 г.
На мен неми вреди на здравето тези не могат да ме кондват а вие кво по коментарите ще съгласни няма да стане рзбрахтелиме и наче ще Ида да кажа на парлмента че иначе ще им кажа че ще спрътехните неща
07:36 10.07.2026
2 Като те гледам
07:37 10.07.2026
3 Kaлпазанин
07:39 10.07.2026
4 Спондж боб
07:40 10.07.2026
5 с тикви прасета
07:44 10.07.2026
6 Овчар
07:46 10.07.2026
7 Анпнимен
07:49 10.07.2026
8 Пич
Пълната анархия и безконтролност на либерастията първо разрушава човека отвътре, и после го унищожава отвън...
07:54 10.07.2026
9 Трол
Коментиран от #12
07:56 10.07.2026
10 хаха
Тогава с новината за тази директива всички скачаха колко е добра и всеки опит да се обясни, че вкарва всеки да се идентифицира през приложение след сканиране на лична карта, се обявяваха за конспирации. Утре ще е и конспирация, че вчера с 314 ПРОТИВ и 276 ЗА, 17 въздържали се беше прието удължаване на режим, за който не е и споменавано- социалките могат при желание да следят чатове, картинки, съдържание в облака, мейлове за знаци за педофилска активност. Било им позволено отдавна, но изтекло през април 2026. След 2 гласувания е отхвърлено да се удължи през март. Общо 6 гласувания с опити да се вкара като директива все ПРОТИВ. Вчера в последния ден с процедура да се приеме, ако абсолютно мнозинство от 361 не гласува против е прието с ПО-МАЛКО ГЛАСУВАЛИ ДА СЕ ПРИЕМЕ, т.е. напълно демократично. И пак вчера е гласувано за дигиталното евро да се работи със срок за в
07:58 10.07.2026
11 Дзак
08:00 10.07.2026
12 хаха
До коментар #9 от "Трол":
Щото, като господарите от Брюксел пуснат директива, трябва да се симулира демокрация и обществено обсъждане пред раята, за да не излезе, че гласуваме за депутати нахалост и няма демокрация. Та ще пускат мнения за, против, ще говорят 1-2 месеца, а наесен ще гласуват закона, както е пуснат в евродирективата с "обществено обсъждане" и "по желание на обществото". А то вече е прието на ниво ЕС и е задължително за държавите. И гласувалите за него се правят на улави, че и не знаят какво е, а сами измислят същото.08:01 10.07.2026